Старите къщи
Пловдивските възрожденски къщи и пловдивската архитектура през Възраждането представляват най-забележителния период в развитието на националната ни архитектура през вековете. Пловдив израства като най-голям град в българските земи и като значителен стопански център в Османската империя в края на 18 век и началото на 19 век.С укрепващото благосъстояние на населението в града се появява и т.нар. пловдивска къща, нов стил градско жилище, което претърпява своите два периода на развитие – несиметричен и симетричен.
Най-старите несиметрични къщи в Пловдив са от края на 18 век и са с изразителни фасади, разчупени от еркери, отворени към двора чардаци и пруст с дървена колонада в приземието. Открояващи се образци на несиметрична пловдивска къща в Стария град са Фурнаджиевата къща, къщата на хаджи Власаки Чохаджията, Данчовата къща.
Най-старите несиметрични къщи в Пловдив са от края на 18 век и са с изразителни фасади, разчупени от еркери, отворени към двора чардаци и пруст с дървена колонада в приземието. Открояващи се образци на несиметрична пловдивска къща в Стария град са Фурнаджиевата къща, къщата на хаджи Власаки Чохаджията, Данчовата къща.
Симетричната пловдивска къща се появява през тридесетте години на 19 век и се характеризира с просторен представителен салон – хайет, около който се разполагат еднакви по брой и размери стаи. Освен симетричния план, характерно за симетричната къща е и богатата барокова украса на стените, както и традиционната резбарска украса на тавани, врати и долапи в стаите.
Поради това и този архитектурен феномен се определя като „български барок”. От този период са къщите на Куюмджиоглу и Георгиади, строени от родопския майстор хаджи Георги. Типични симетрични пловдивски къщи са и домовете на хаджи Драган Калофереца, Артин Гидиков, Георги Мавриди (Ламартиновата къща ), Хаджикалчевата къща и други.
