Хисар капия

Крепостната порта Хисар капия е един от символите на Пловдив,изградил се през вековете като уникален архитектурно-исторически ансамбъл. На това място Източната порта на Филипопол съществува от дълбока древност. Под нивото на калдъръма се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от II век. Сегашният вид определя доминираща средвовековна поправка от XII - XIV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бел хоросан - нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХ век портата е претърпявала нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на страта крепостна стена, също преустроена във височина през периода XII – XIV век. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Коюмджиоглу, която с величествения си, раздвижен от еркери корпус се надвесва над Хисар капия.На юг крепостната стена се “изгубва” в недрата на дворното пространство на църквата “Св. Св. Константин и Елена”. Под олтарната част на храма е открита четириъгълна кула, която дълги години е служила за крипта-костница. Южно от Хисар капия се издигат внушителните подпорни стени на двора на църквата, а над тях с изящен еркер се надвесва църковната клисарница.Още по-на юг е източния вход на храма, над който се издига сградата на Божигробския метох. След ъгъла при метоха се открива изглед към голям участък от крепостната стена, съоръжен с кръгла отбранителна кула. Зад него са открити казармени помещения. Този участък в югоизточния ъгъл на крепостта е изграден по времето на император Юстиниан Велики (средата на VI век).
От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църквовните оградни зидове, фасадата наКоюмджиевата къща и главната фасада на Димитър Георгиади.