Джумая джамия
Джумая джамия е главният мюсюлмански храм в Пловдив.
При завладяването на града през 1371г. от османците на тук била катедралната пловдивска църква Света Петка Търновкска. По времето на султан Мурад ІІ (1421 – 1451) старата сграда била съборена и на нейно място издигната днешната джамия, наречена Улу Джумая джамия – главна петъчна джамия, т.е. катедрален храм.Наричали я и Мурадие в чест на владетеля. Една от най-старите османски култови постройки на Балканите, Джумая джамия е сред най-големите в българските земи – внушителна правоъгълна сграда, чийто молитвен салон има размери 33 на 27 метра, изпълнена в т.нар. клетъчен градеж, показващ влиянието на византийската и старобългарската архитектурна техника. Куполите и са девет на брой и са покрити с оловни листове. В североизточния ъгъл на главната фасада е издигнато стройно минаре, декорирано с диагонална квадратна мрежа от червени тухли върху фон от бяла хоросанова мазилка.
По план Джумая джамия представлява голяма трикорабна сграда. Средният по-широк кораб е покрит с три полусферични купола, несени от пандативи,изградени в пространствата между островърхите арки. Страничните,по-тесни кораби са покрити с коритообразни сводове. От главния вход се открива внушителна картина, завършваща в дъното на храмовото пространство с богато декорирана олтарна ниша – михраб. Удивителната стенописна украса във вътрешността на джамията е изпълнена с богата растителна орнаментика – клонки, цветове и гирлянди, между които са вмъкнати медалиони с цитати от Корана. Стенописите датират вероятно от края на XVII и началото на XIX век. Аналогии на външната и вътрешната архитектура на пловдивската Джумая джамия можем да направим с едни от най-старите османски ултови паметници в Бурса, Одрин и София, строени в периода XIV – XV век.Днес Джумая джамия е действащ мюсюлмански храм и се посещава не само на религиозните празници, а така също и от през седмицата от мюсюлманската религиозна общност в Пловдив.
